За Болката

Мисля за болката. Има определени моменти в живота, когато човек изпитва болка. Какво е болката? Усещаме я, чувстваме я, изпитваме я по различен начин. Боли ме, когато се порежа. Боли ме, когато някой ме нарани. Боли ме, когато съм самотна. Боли ме, когато изгубя приятел. Боли ме, когато се разделям с любим човек. Боли ме, когато не мога да помогна на някой в нужда. Изпитала съм и друг вид болка. Много по-силна и ужасна. И тя отшумява с времето, но никога не ме напуска, никога не я забравям. Остава свита и скрита в дъното на сърцето ми. Тази болка ме променя. Прави ме слаба, но и по-силна. Променяла е живота ми. За тази болка си мисля сега. За болката на едно нещастно дете, заставено да избира между родителите си. За болката на жена, която се е мъчила цяла нощ, но накрая не чува плача на новороденото си дете. За болката, когато умира човек, който повече от всичко иска да живее. Боли ме, много ме боли. Чувствам огромна пустота и самота. Боли ме, че никога повече няма да прегърна любимата си баба. Нея вече я няма на този свят. Няма я! Отиде си и ни остави с тъгата. Плаках, но не ми е по-леко. Не бях готова, не че някога щях да бъда …