Спаначена чорба със зелени джанки

Всяка година (откакто се занимавам с блога) по това време се каня да пусна тази рецепта, но така и не го правя успях. Е май настъпи момента :) Ще ви разкажа за чорба която много обичам. Най-вероятно защото свързвам с прекрасни спомени. Когато бяхме малки летата бяха специални.  Играехме от сутрин до здрач.  Не на компютърни игри а на криеница, на война и ластик. Ходехме да крадем джанки от съседските дръвчета а после ги ядяхме скришом за да не ни се карат. Беше ми чудно защо след като на дървото имаше толкова много възрастните ни се караха са няколкото откъснати от нас. Дядо ми беше един от тях. Toй беше втори съпруг на моята баба. Беше добър човек и се отнасяше се много добре към нас (всички доведени внуци). Той обичаше да си угажда и да готви. Най-обичах когато ни постилаше одеало в ливадата на сянка под някоя слива и ни слагаше да ядем. Спомням си и една друга случка с него, бях в 3 или 4-ти клас. Майка ми дойде в училище и ме помоли след като се свърша да се прибера веднага. Дядо си счупил крак и аз трябваше да му правя компания или да му помагам ако се налага. До този момент не бях виждала човек със счупен крак или ръка. На път за вкъщи си представях някаква страшна гледка. Отворих вратата очаквайки да го видя целият бинтован (като по филмите) да лежи безпомощен. Можете ли да си представите колко бях разочарована когато го видях да седи в леглото и да чете вестник!?  

Но да се върна към рецептата.  Дядо имаше много голям двор с овощни дръвчета. Една дюла, много сини сливи и джанки. Една джанка обичахме много да ядем още зелена защото не беше кисела, а сладка. Дръвчето беше много високо. Единственият начин да се доберем до тях беше като се покатерим на един покрив на порутена стара постройка. Сега разбирам защо ни се е карал толкова, но тогава не. Човекът се е чувствал отговорен за нас.  Когато ни мъмреше аз го упокоявах че ще има достатъчно за да си свари ракия :) Дядо готвеше чорба със зелени джанки. Правеше я бистра, слагаше само пресен лук, джанки и ориз. Винаги броеше и слагаше определено брой джанки – било важно за да не бъде прекалено кисела. Казваше челекува махмурлук и я наричаше трезве чорба :) Когато почина баба продължи да вари тази чорба, но не беше като неговата. Правила съм тази чорба но рецептата в този вариант ми допада най-много. Не слагайте много джанки ако са прекалено  кисели. Използвайте само такива които имат вече оформена твърда костилка. Ако ви хареса тази чорба можете да замръзите джанки в пликчета. Така ще можете да я приготвите по всяко време на годината :) 

Чорба със спанак и зелени джанки

  • 15-25 бр зелени джанки
  • 2-3 стръка пресен лук
  • 350-400 г спанак (листа цвекло, лапад)
  • 1-2 моркова
  • 1,5 л вода
  • 1 к ч ориз
  • 1-2 с л брашно
  • 1 ч л червен пипер
  • сол

Приготвяне:

Почистете и нарежете спанака, поставете го в тенджера. Задушете го за няколко минути в 1-2 с л олио. Добавете ситно нарязаният лук и настъргани моркови и разбъркайте. Налейте топла вода и изчакайте да заври. След като заври  подправете със сол. Намалете огъня и варете 10 минути. Добавете брашното и червеният пипер размити предварително в малко студена вода (ако сложите 2 с л брашно ще стане по-гъста, аз обикновено слагам 1 с л). След като заври отново, добавете джанките и ориза. Опитайте и ако е необходимо подправете с още сол. Доварете чорбата около 10 минути, докато омекнат джанките и оризът се свари.

Да ви е сладко🙂

2 thoughts on “Спаначена чорба със зелени джанки

  1. Приятелят ми постоянно говори за джанки, аз аз никога не съм готвила нищо с джанки. Интересна идея! Мерси!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s